Днес ще ви разкажа за едно от чудесата на Странджа - добре познатия ни параклис "Света Троица", който е построен върху естествена пещера.
Параклисът „Света Троица"е един от най-интересните параклиси в Странджа планина. Всеки, който е отишъл там, остава впечатлен от прелестната гора, както и интересната архитектура на храма. Изграден е върху естествена пещера, която е била древно тракийско светилище. По стените на пещерата тече вода, за която местните хора вярват, че е свещена и лековита.
Самият параклис попада в местността Котвините, където е имало колибарско селище. В настоящият му вид е построен през 1874 година. Предполага се, че на негово място, преди много векове, още преди нашествието на османците е имало манастир, част от т.нар. Парорийски манастирски комплекс, който се е състоял от множество параклиси и манастири в областта Парория (разположена между селата Калово и Заберново). Създателят на този комплекс е Григорий Синаит – основоположник на православното учение исихазъм. Изолираният и отдалечен от главните пътища Странджански край бил много подходящ за идеологията на исихазма, който в традициите и духа на аскетизма изисквал тишина и усамотение.
Уникалното при параклиса в сегашния му вид е архитектурата – изграден от дялан варовик и върху естествена пещера, която, както вече споменахме, е била древно тракийско светилище.
Освен близостта до предполагаемата историческа Парория (11 км), именно пещерата е другата черта на храма, която го доближава до концепцията на исихазма. Тя била важен елемент за исихастите, които прекарвали там много дълго време в пост, уединение и молитви към Бог.
Вътре в църквата на пода има стълбище по което може да се слезе в пещерата. Стените и таванът и са оросени с кристално чиста вода, която се стича по пода на локвички и за нея се вярва, че е свещена и лековита. А в дъното на пещерата има стара икона, около която вярващите палят свещи. Според поверието, който слезе в пещерата излиза от нея пречистен от греховете си.
„Св. Троица“ , заедно с параклисът „Св. Георги“ край Заберново , светилището Индипасха и пещерата на „Св. Марина“ край Кости са сочени като едни от най-ярките примери за религиозен синкретизъм в Странджа. Това е смесване на християнски и езически вярвания.
Легендата за параклис „Света Троица“
Според нея, преди няколко века, когато тук е имало манастир, се задала голяма турска орда. Уплашените монаси, решили да се скрият в пещерата, но влезли в левия проход, от който никой никога не се е връщал. Десният бил по-къс и вярващите ходили да се молят там. След като се скрили, пещерата се срутила и проходът бил затрупан. Същата нощ, един човек от село Граматиково сънувал, че монасите са в опасност и още на другия ден събрал съселяните си и с лопати, и мотики отишли да копаят, но в десния проход. Те не намерили нищо и се прибрали. Вечерта на мъжа отново му се присънили монасите, викащи за помощ. Този път един глас му прошепнал, че се намират в левия проход. На другия ден отишли отново да копаят, и така ги спасили.
В близост до параклиса и пещерата, може да видите два много стари дъба – лъжник на 550 години и благун на 400 години. Лъжниците се срещат единствено в Странджа планина и никъде другаде в България.