По пътеките от моето детство
Моите чудни детски години!
От площада на Малко Търново до Хижата през гората! А каква гора само! И преди като бях малка и сега- това си остава най-вълшебната гора! Като в приказка ще се почувстваме по пътеката между дърветата, а около нас ще витае онова особено усещане за уют в Странджа, чувството, че си у дома!
И така през гората ще стигнем до Хижата, а тя е един от символите на Малко Търново. Няма начин да отидете до моето градче и да не се качите до нея. Самата хижа и дървените маси около нея, чешмата и гората наистина те карат да се почувстваш като в приказка, но гледката между дърветата към града и отсрещната планина…….затварям очи сега и си я представям – ехаааааа! И за мъничко пак съм дете!
Много бих могла да напиша от сърце и за следващата част от маршрута – от Хижата към Бъчварка и след това през гората към параклиса Боже име. Но сега бих искала само да ви кажа, че:
- Маршрутът е лек и много, много приятен;
- Ще дишаме, ще вървим, ще се смеем, ще усещаме как кръвта ни кипи;
- Ще се върнем вечерта заредени от онази магия – Странджанската и то не каква да е – а Малкотърновска!
Есен е, още е есен, макар че скоро ще изпращаме ноември !
Приказка! Нали!
Усетихте ли уханието и шума на нападалите листа!
