ИСТОРИЯТА НА КОЧ 7-114 ОТ СЕЛО ВЕСЕЛИНОВО

На входа на ямболското село Веселиново се намира единствената скулптура в цял ръст на коч в България. Паметникът е поставен там не случайно и има интересна история, която заслужава да бъде разказана.

През 70-те години на миналия век българската държава обръща сериозно внимание на овцевъдството и селекцията на високопродуктивни породи овце с цел задоволяване на нуждите на вътрешния пазар от вълна и овче месо. Като социалистическа страна от Източния блок е имало забрана за внос на вълна и месо от капиталистическите държави, включително и от Австралия – световният лидер в това направление. Българските овцеферми е трябвало да произведат достатъчно вълна за текстилната ни индустрия и дори да има и за износ. Вълната по онова време все още е била основна и много ценна суровина, тъй като дрехите са се правели предимно от естествени материали.

Българските зооинженери пък са имали за задача чрез селекция и генно инженерсво да достигнат до високопродуктивни породи овце, даващи много вълна и месо.
Така в България се появява Карнобатската тънкорунна порода (КТП) овце, от която след дългогодишна селекция през 1977 г. в стадото на село Веселиново се ражда коч № 7-114. Когато е на възраст 2.5 години животното става рекордьор на страната по живо тегло (173 кг) и вълнодобив (22.3 кг). По време на националната животновъдна изложба в Сливен през 1979 г. кочът печели първо място.
Интересен факт е, че въпреки икономическото ембарго и разделението на света по онова време, във вените на коч № 7-114 е текла ¼ австралийска кръв. В началото на 70-те години неофициално с полет на военен самолет тогавашният СССР внася кочове от Австралия, които кръстосва със своя местна порода. Българските зооинженери от своя страна внасят животни от съветската кръстоска от района на град Ставропол и ги кръстосват с овце от разработваната тогава КТП. Веселиновският коч-рекордьор е продукт именно на тази селекция. Карнобатската тънкорунна порода е призната чак през 1985 г.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. се отприщва и вносът на по-качествената австралийска вълна за България. Едновремено с това в текстилната индустрия масово навлизат изкуствените материали и вълната вече не е така търсена суровина.

Днес от Селекционният център по животновъдство в Ямбол както и от някогашните овцеферми край село Веселиново няма и следа. Вече честа практика сред овцевъдите е просто да изхвърлят добитата от стадата си вълна и стригането на овцете се превърна в досадно задължение.

Гордо стои единствено паметникът на Коч 7-114 на края на село Веселиново, посрещайки всички влизащи в селото и напомняйки за някогашните отминали времена.

Автори: Петър Димитров, Владимир Димитров
Снимки: Иван Янев

Пътеводител за еднодневни маршрути в Странджа Пътеводител за Тур Странджа Тур Странджа
календар на походите в Странджа

Последни новини

ИСТОРИЯТА НА КОЧ 7-114 ОТ СЕЛО ВЕСЕЛИНОВО

На входа на ямболското село Веселиново се намира единствената скулптура в цял ръст на коч в България....повече

МОЯТА ЕСЕННА ГОРА СЪС ЗЕЛЕНА СТРАНДЖА - КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА

В края на най-пъстрия сезон от годината "Зелена Странджа" обявява конкурс за детски рисунки на тема...повече

Конгрес на горските педагози

На 2 и 3 юни се проведе 15-ят конгрес на европейските горски педагози, организиран от Министерството на...повече

Спортни мероприятния


anketa

Времето е винаги подходящо за поход със Зелена Странджа




anketa

Нови преходи